Усещането за вина ни кара да мислим за другия и да се фокусираме върху неговите нужди и потребности, пренебрегвайки себе си и блокирайки действията си.
Според проучване на PsychologyToday, неувереността в себе си и съмненията в собствената преценка са правопропорционални на склонността ни да изпитваме вина. Перманентно усещане за вина, когато нечии очаквания или желания не бъдат изпълнени, е индикация за емоционална зависимост към одобрението на другите. В такива случаи имаме нуждата другите (или нещо извън нас) да дефинира кои сме, колко сме добри, как се държим, вместо да разчитаме на вътрешните си механизми за вземане на решения. И точно тогава губим връзка със себе си, със своя разум и със своите усещания.
Вината здравословна ли е или вредна?
И двете!! Здравословното усещане за вина може да ни мотивира да се придържаме към автентичните си ценности, които изграждат взаимоотношенията ни с околните, защото така подхождаме с честност и уважение към тях. В същото време, ненужното, наложено ни чувство за вина, може да е психологическа бариера, която повлиява емоциите и качеството ни на живот. Нездравословната и прекомерна вина често се оказва симптом на депресия (по диагностичните критерии на МКБ-10) и може да означава чувство за недостатъчност, неспособност и некомпетентност (може би вменени ни от отношенията с критични, пренебрежителни или злоупотребяващи родители, приятели или обкръжение). Къде е границата между двете? В личното усещане за комфорт и емоционална свобода на всеки човек.
Мои клиенти идват с чувство за вина, че са направили (или не) нещо, което не се е харесало на друг. Не са успяли да удовлетворят нечие желание, дори и то да е в контраст с техните лични разбирания и ценности. Сблъсквам се и с усещането за вина/отговорност за нещастието на друг човек и неспособността индивида да продължи живота си автономно и уверено. Още по-лошото е, че вината води до трайно омаловажаване на АЗ-а; до подценяване на собствените способности и преценки; до неувереност и страх, които блокират последващото развитие.
Какво може да направите?
- Потърсете доказателство
Винаги търсете логически факти, че усещането за вина е обосновано. Питайте за повече информация; търсете доказателства и „сверявайте усещанията“ си с някой страничен наблюдател, който може да ви даде обективна обратна връзка. Бъдете директни! Попитайте хората, които смятате, че неглижирате, дали наистина се чувстват пренебрегнати. Помислете си, дали те не очакват твърде много от вас, докато самите не дават достатъчно на себе си. След това помислете как страничен наблюдател би оценил ситуацията и как би характеризирал вашето поведение. Ако установите, че наистина не правите достатъчно – тогава помислете за решение, което ще балансира и вашите, и чуждите нужди.
- Намалете "Черно-бялото" мислене
Мислите ли за ситуациите, като „Всичко или нищо!“? Мислите ли, че ако не сте перфектният родител/син/дъщеря/колега ще сте най-лошият/лошата на Земята? А къде съществува перфектният и съществува ли изобщо? Вместо да осъждате поведението си в двете крайности, отстъпете встрани и оценете приносът си според ситуацията и възможностите, които имате. И по-важно: дайте си сметка КОЙ и КОГА ви казва, че не сте достатъчно добри в някоя от ролите си? А той или тя на какво базира тази си оценка? Откривайте във всяко ваше поведение/роля позитивната ценност, която давате на себе си и другите. В ситуация на вина, дефинирайте силна ценност, която давате на себе си.
- Помислете си как вие бихте видяли нещата, ако ролите са обърнати?
Ако бяхте в обувките на отсрещната страна, ще мислите ли че той или тя не прави/дава достатъчно? Често сме по-приемащи и разбиращи към другите, и твърде сурови към себе си. Когато умишлено вземем гледната точка на другия човек, най-вероятно ще видим положението си в по-обективна светлина.
- Срещнете се със специалист
Поговорете с някой специалист или коуч по темата. Често перманентното усещане за вината се заражда още в ранно детство и с годините си намира начини да се прояви – в професионален, личен или социален план. Коучингът е подходяш инструмент, който ще ви помогне да изровите първоизточникът и да работите с него. Повече за коучинга: https://mkolcheva.com/bg/kakvo-e-kouching
Неуловената навреме вина може да се превърне в неосъзнато вярване или модел на поведение, който нежелано да предопредели поведението ни.
Нужно е време, практика и постоянство за да промените начина си на мислене и да сведете усещането за вина до осъзнат и управляем механизъм.
Навиците са като мускул – колкото повече ги тренираме, толкова по-устойчиви стават.
Бъдете толерантни и търпеливи.
Дължите го на себе си и личното право да сте емоционално свободни и щастливи!